През изминалите години Хасково (http://www.haskovo.com/) се превръща във все по-привлекателен за туристическо посещение град. Благодарение най-вече на кокетните улички в центъра, настроението, което носят тополите край реката, възможността да се опитат бяло сладко и къпана баница и разбира се на историческите забележителности в района.

#1 - На първо място това е статуята на Пресвета Богородица, която се извисява на впечатляващите 32.8 метра и е най-високата подобна в света. Тежестта й от 120 тона някак не се натрапва, докато през деня се белее нежно над града, а осветена нощем е притегателна сила за всеки поглед, издигнат нагоре.

Към цялата публикация

Вървим по камениста пътека, все по-навътре и по-навътре сред гора от шумолящи в тихо зелено дървета. Слънцето подскача между тях и лъчите му понякога се забиват в очите ми. Налага се да ги присвивам и да събирам случайно капчици от ъглите им. Хващам Димитър за ръката и на устните ми почти затрепва желанието да си тръгнем, да не минаваме през входа, над който пише “Arbeit macht frei”.

“Работата те прави свободен” са думи, които само в немския концентрационен лагер “Дахау” са били прочетени от над 200 000 затворници по времето на Третия германски райх и управлението на Адолф Хитлер. Пристигаме там в един топъл есенен ден и контрастът между него и пищната гора около стените му е почти ироничен пример за това как под небесния купол рамо до рамо могат да съществуват нещо така прекрасно като природата и нещо така ужасно като концентрационните лагери.

#1 - Този надпис съществува над входовете на няколко лагера на смъртта в Германия, сред които и "Аушвиц I ". Фразата е взета от заглавието на книга на немския филолог Лоренц Дифенбах, която разказва за това как комарджии и измамници преоткриват пътя към добродетелта чрез труд. Първата ми мисъл при срещата ни с тази врата беше шокирана и безмълвна от жестоката ирония, която напира зад три простички и в друга ситуация дори красиви думи, поставени точно на това място.

Към цялата публикация

Всяка сутрин богинята на небето Нут, която лежи в основата на облаците, ражда изгряващото слънце над Нил. Изгубено от прегръдката ѝ, то се разстила в нежна мараня над Египет, търкулва се в сухите песъчинки на Сахара и нагрява сладките капки захарна тръстика, изпълвайки ги с живот, тишина и аромат на разтопена сол.

Египет е едновременно клише за фараони, пирамиди и кич, спомен за велика цивилизация, изгубени власт и съкровища и през последната година – люлка за пролетта на бунта. И понеже в такива страни хуморът е много важно нещо, “Welcome to Alaska” е един от шеговитите поздрави, с които местните посрещат безбройните туристи, изсипващи се всяка година от времето на Наполеон до днес.

В седем дни по Нил за нас тази страна беше най-вече магия и хора. Вълшебни истории от миналото, покрити с фин пустинен прах и лек слой тъга. И вълшебни хора, интересни хора, толкова малки в желанията си и толкова големи в мечтите, вярата и най-вече в надеждата си.

#1 - Всяка вечер богинята на небето Нут поглъща завърналото се при нея слънце, за да сложи край на залеза. To примира от удоволствие, греещо в невероятни розово-жълти багри над Нил, превръщайки хората по бреговете му в застинали кадри от митични приказки, докато накрая не угасне със сетни сили в прегръдките на богинята.

Към цялата публикация

Коледа идва всяка година (ха, каква изненада!) уж по един и същи начин, безшумно се промъква в края на ноември и му замайва главата с цветни лампички, греяно вино и шарени опаковки. А всъщност е винаги мъничко различна, зависи откъде ще я погледнеш – през стъкленото око на празничната украса, в залеза на някой снежен плаж, между тълпите на някоя късна гара.

Коледата винаги разказва приказки и дори не се налага да полагаш специални усилия, за да ги уловиш. Те са там, на ъгъла и те очакват – красиви или отегчителни, понякога тъжни, понякога сладникави. Ето тези събрахме ние, а вие в какви цветове очаквате Коледа?

Амстердам, 19 декември 2010 г. Холандия от години не е виждала толкова много сняг, продажбата на шейни достига невиждани висини, но колоездачите не се отказват от любимото си превозно средство.

Към галерията

Петък следобед, упойваща мелодия на забързани куфари, димящи кафета, потракващи обувки и безшумни влакове. И ние, задъхани за онзи, бързият, в 19:18, който след час ще бъде в Мюнхен, а след още час ни очаква следващият за Венеция.

Тази непосредственост винаги ме изпълва с детински възторг – вечерта си на коренно различно място и само след няколко часа посрещаш изгрева в Италия. Не е ли вълшебно?

Към цялата публикация

Преди малко повече от четири години, в лятото на 2007-ма, група почернели младежи, с изсветлели мигли, спонтанно организирано се събраха в центъра на София, за да затворят едно кръстовище. В продължение на половин час саморъчно направените им плакати скандираха искания, на които в крайна сметка не се обърна кой знае какво внимание. От една страна това има голямо значение, защото самата промяна подхранва най-силно исканията за нови промени. От друга, най-важното си остава, че гласът на българското гражданско общество, в лицето на онези “изгубените млади”, се провикна за първи път от дълги години насам. А след този вик дойдоха и други. И други. И други…

#1 - Гражданското общество у нас обикновено има сила в гласа си колкото един грохнал старец, и сигурно точно заради това тези първи спонтанни “флаш моб протести” звучаха треперливо от младост, но някак достатъчно искрено. На снимката: Първи флаш-моб протест в защита на Странджа, който затвори за половин час кръстовището на ул. "Граф Игнатиев" и "Патриарх Евтимий", София, 29.06.2007 г.

Към цялата публикация

Есента е много повече поезия, отколкото пролетта. Тя няма нужда от разтопени води, за да ражда плахи стебла и тънки филизи. Есента прелива в сочни дъждове, в зрели жита и в прежадняла пръст. С нея гроздовете се разпукват, превръщайки соковете си във вино. Тя идва винаги в компанията на случаен полъх, отмива пищните вкусове на лятото и на тяхно място нарежда: мекият залез на тиквата, червената пелерина на ябълките, плахото жълто на дюлите, по-тъмният край на деня.

Есента е виртуозен художник, който в края на всеки септември създава безброй маслени портрети на живота. Незабравими, във всяко кътче на земята.

Лондон, Англия. Есента се е сгушила в периферията на погледа, а Йейтс разказва приказка, която започва така:

Продължава

Маракеш има толкова много лица, колкото са различни и хората, които живеят в него. Сутрин е свеж и влажен, с аромат на пъпеши, портокали и студена вода. На обед сетивата се изпълват с пушек и люто, а вечер улиците му се превръщат в невероятна смесица от всички земни вкусове, звуци, глъчка, музика и червен вятър. И всяка нота от мелодията на града се отразява по песъчливите лица на хилядите му притежатели.

Маракеш е една от древните столици на Мароко и се намира в подножието на планината Атлас. Неслучайно той е градът от приказките в "1001 нощ" - вълшебен с многообразието си, митичен с историите си за възход и падение, потънал в дебнещата пустинна мараня.

Продължава

Обикновено легендите се раждат без фанфари. Талантът избуява, пренебрегван и дори незабелязван, но в крайна сметка случайността успява да му проправи достатъчно широка пътека. Младият Фердинанд Порше бил определен за наследник на бащината си тенекеджийска фирма. Родителите му не одобрявали влечението на младежа към опитите с електричество, но след като сам изработил динамо, което произвеждало достатъчно електроенергия за целия дом, баща му най-после склонил да се запише във вечерните курсове на местния техникум.

И така било поставено началото на легендата, която днес наричаме “Порше”.

Porsche Typ 64, 1938 // Този модел е първият, който ни посреща в музея на "Порше". Автомобилът е известен още като VW Aerocoupe и е първият, конструиран от бъдещата световноизвестна компания за VW. Създаването му е по поръчка на Национал-социалистическата партия в Германия за новостроящото се високоскоростно шосе Берлин-Рим. Само три коли са произведени от този модел, като каросерията му е ръчно оформена от алуминий, а тази в музея е последната запазена. Наричана още "оригиналното" Порше, VW 60 K 10, тя поставя началото на за последващите VW "Käfer" ("Фолксваген Костенурка") и Porsche 356.

Продължава

Бирата в Бавария е нещо много специално. Не просто национална гордост, не просто забавление, но много повече традиция, вкус и идея. А Октоберфест-ът в Мюнхен всяка година се превръща в пиршество за сетивата с музика, традиционни носии, милиони туристи от цял свят.

Усещането да бъдеш на място, където се е случвало почти едно и също нещо през последните двеста години е трудно да се опише - грабва те още от входа и не те пуска да си тръгнеш.

Към галерията