Маракеш е една от древните столици на Мароко и се намира в подножието на планината Атлас. Неслучайно той е градът от приказките в "1001 нощ" - вълшебен с многообразието си, митичен с историите си за възход и падение, потънал в дебнещата пустинна мараня.

Много пустинни каравани минали през района на днешен Маракеш, преди берберската династия на Алморавидите да оцени стратегическия потенциал на мястото през 1062 година и да се засели там. Те създали "khettara" (вид подземна поливна система) и оставили отпечатъка си в емблематичната розово-глинена архитектура на града.

През следващите векове над Маракеш се разпореждали различни владетели и постепенно мястото процъфтяло с многобройни закрити пазари, величествени градини, прохладен бял двореца, чийто дворове преливали от сладки плодове, две джамии и нова триумфална порта, наречена Bab Agnaou.

Животът в Маракеш станал още по-сладък през 16-ти век, когато градът се превърнал в опорна точна на търговията със захар и подправки. През 1558 година султан Мулай Абдулах създал християнски пазар и еврейски квартал, позволявайки на търговията да се разрастне още повече.

През 1912 г., след като Мароко получило независимост от Франция, Рабат бил обявен за столица, Фес продължил да бъде религиозният център на страната, Казабланка - търговският, но какво останало за Маракеш? Без ясна роля градът се върнал към славата си на "карвансарай", където се градяла известността и историята на страната. През 60-те и 70-те години на миналия век той бил посетен от "Ролинг Стоунс", "Бийтълс" и "Лед Цепелин", които му придали звезден ореол. През 2007 г. в инфраструктурата на града са инветсирани над 2 млрд. долара, в очакване на огромния наплив от туристи, който посещава Маракеш всяка година. А на площада в медината гнава-музикантите (специфичен музикален стил, популярен сред племената на берберите) продължават да свирят своята упойваща музика, както са го правили от векове.

Пристигаме в Маракеш след залез слънце и след близо 10-часово пътуване с влак от Танжер. Обувките, ръцете и очите ни са набити с червен прах, а първото, което виждаме от града е прекрасната му гара - излъскана до блясък и осветена като за празник.

Сутрин улиците на града са сравнително спокойни, с широки тротоари, но има само два светофара в централната част и една-две пешеходни пътеки. Пресичането на големите улици отнема доста време и трябва да си упорит, за да успееш.

В момента, в който човек тръгне по улиците на Маракеш, в него набъбва усещането за нещо забравено или изгубено. Не, не драгоценната четка за зъби или телефонът, а посоката е изгубена. Всичко е толкова на пръв поглед хаотично, че часовете и ние с тях се въртим в кръг, с изтръпнали от възхита очи, без да усещаме близо 50-градусова, която се стича лепкаво по гърбовете ни, докато специфичната миризма на щавени кожи се просмукваа във всяка тъкан.

Казват, че все едно никога не си бил в Маракеш, ако поне веднъж не се загубиш в сука. Е, ние се загубихме няколко пъти, но това загубване беше така сладко, че дори не усетихме какво се случва, докато не се намерихме отново. Открихме непопулярни магазинчета, отдалечени от суетнята на площада, стари месарници, отрупани с мухи и възрастни жени, пазаруващи за вечеря. Открихме потайни кафенета, с липсващи туристи в тях и пълни с дядовци, сърбащи горещ ментов чай от стъклени чашки.

В Мароко суковете обичайно са покрити с палмови листа, които да пазят сянка и превръщат всички лица в оранжеви сенки. Безбройните улички из пазарa нямат отделни имена, а като цяло се наричат qissaria. Те свързват по-малките сукове с главните, създавайки вид на мравуняк, от който няма измъкване, затова ако се изгубите просто следвайте потока им - рано или късно ще стигнете до централния площад. Или ще си купите килим, който не сте планирали да притежавате, както се случва по-често.

Централният площад Джама Ел Фна е мястото, където се случва всичко. Там сутрин се развихря търговията, на обед се изваждат печените меса и горещите питки, а вечер всичко се променя в грандиозен спектакъл. До него водят всички улици и към него се стичат всички хора по потоците на града.

Там са лицата, всяко от които запомнящо се, а въздухът е лепкав от соковете на всички екзотични плодове, които се продават на пазара.

Там са случайните неразбираеми разговори и скришните погледи.

В сумрака на суковете виждаш хора, които изглеждат така, сякаш всеки миг ще заразказват истории. Лицата им са набръчкани - от старост или смях, ходилата напукани и боси. Гласовете им кънтят с различни мелодии, а ръцете им са по-бързи от тези на крупие в казино.

По ъглите на целия площад се продават всевъзможни неща - от плодове и зеленчуци до ароматни сладкиши, през ръчно изработени мебели до сребърни бижута.

Отрупана сергия в необятната вътрешност на сука.

Докато се разхождаме отново и отново сред търговците, избягваме да се заглеждаме за дълго в предлаганите стоки, освен ако със сигурност не искаме да купим нещо, защото веднага се появява някой настоятелен продавач, готов да ни предложи всичко.

В 12 на обяд площадът рязко опустява - жегата е неописуема и всеки бърза да се скрие под навесите на суковете, в най-близкото кафене или ресторант или зад прохладните стени на медината.

Уличките покрай крепостните стени на медината също опустяват, сякаш изпразнени по уговорен сигнал.

В ранния следобед, когато жегата стане толкова нетърпима, че започва да омеква, улиците на града отново зашумяват от неспокойна глъчка.

Идва ред на вторият тур от търговията, когато турситите отново се стичат в сумрака на сука, събрали сили за поредното пазарене, а търговците са някак отмалели и лишени от сутрешната си припряност.

Младо семейство се разхлажда с прясно изцеден портокалов сок - един от най-прекрасните вкусове на площада. А мотопедите са един от най-популярните начини за придвижване из града.

В края на деня тълпите по тесните улички отново се сгъстяват, а въздухът се наелктризира от очакването на вечерта, когато целият площад гръмва от неописуеми звуци, забавления и аромати.

Дори покривите са гъсто населени.

Дърводелец показва уменията си на любопитни туристи. Всичко около това магазинче ухае на дърво.

Постепенно вечерта се спуска и улиците на сука се укротяват. След близо 12 часа из лабиринта му имаме чувтсвото, че все още не сме разгледали всички лица и всички интересни места, макар да сме грохнали от умора.

Само за половин час целият площад Джама Ел Фна се е променил неузнаваемо - хиляди хора са се събрали около уличните артисти, фокусниците, жените, които рисуват с къна и музикантите.

В центъра на площада са наредени стотина дървени маси и метални навеси, покрити с бели покривки или амбалажна хартия. Готвачи приготвят на място кус-кус със зеленчуци, сервират лютив доматен сос, охлюви или печени агнешни главички. Всички се надвикват, за да се чуят, а въздухът мирише толкова вкусно, сякаш може да се среже с нож.

Малко преди да залезе слънцето вятърът довява над площада пустинен пясък, който пълни косата и очите с хрупкави прашинки и се смесва с пушека на ароматните ястия.

Нощта се разстила меко над Маракеш, приглушавайки глъчката над Джама Ел Фна. Но вечерта тепърва е започнала, готова да продължи до изгрева на слънцето, уханна и шумна, неповторима и суха, донесла успокоителен хлад и отпуснала бръчките... Точно както лицата на града, слели се в края на деня, в очакване на следващата утрин.