#1 - Всяка вечер богинята на небето Нут поглъща завърналото се при нея слънце, за да сложи край на залеза. To примира от удоволствие, греещо в невероятни розово-жълти багри над Нил, превръщайки хората по бреговете му в застинали кадри от митични приказки, докато накрая не угасне със сетни сили в прегръдките на богинята.

#2 - Египет е страна с над 5000-годишна история. Някои от храмовете, легендите и йероглифите, открити под пустинните ѝ пясъци, датират от това време. Усещането да докосваш нещо, оцеляло толкова хилядолетия, е сякаш си се смалил до мъничка и незначителна прашинка, осъзнавайки, че "Аз" няма никакво значение пред вечността.

#3 - Почти цялото население на Египет е разпределено по двата бряга на Нил, тъй като реката е живителната артерия на тази земя, изтъкана от пясъци. Хората оцеляват благодарение на земеделие, животновъдство и разбира се - туризъм. Затова и плаването с кораб по реката дава възможност да се види как пулсира животът им, съсредоточен около водата и късчетата зеленина.

#4 - Пътешествието ни започва от Луксор, който е люлката на древната египетска цивилизация - до него се намира "Долината на царете", където до момента са открити над 80 фараонски гробници. Там цари мистично настроение, но в сърцето на града глъчката, ароматите и хората са толкова разнолики, че ти се завива свят от тях. Пазарите са изгубили пределите си, потекли на улиците, никой не върви по тротоарите, коли, каруци и мотори буквално се прескачат в оплетен като кълбо трафик, придружен от непрестанни бибиткания и подвиквания.

#5 - Храмът Карнак в Луксор е най-големият религиозен обект в света, който е разделен на няколко части, приютяващи вярата в различни богове. Най-впечатляващото в него е Хипостилната зала (част от храма на Амон Ра) , изградена от 134 колони, подредени в 16 реда. Там са се случвали жертвоприношенията, молещите се са оставяли дарове и цветя, докато изгревът ги е обагрял в кърваво червено. Дори и днес, ако приседнеш в основата на някоя колона и допреш гръб в хладния ѝ камък, затвориш очи и се заслушаш, почти можеш да чуеш плясъка на птичи криле, отнасящи молитвите към боговете.

#6 - Традицията за даване на бакшиш е нещо повече от задължение за туристите в Египет, той е част от културата на тази страна, втъкнат дълбоко в корените на населението, описана още през 1888 г. от Амелия Едуардс, в нейната книга "Хиляда мили по Нил". За много от хората дребните пари, които ще получат от туристите, в замяна на услуга или някаква стока, са основен поминък. Това момченце поиска химикал (другото, което се котира добре са шоколадите) и в замяна разреши на Димитър да го снима. В Египет сега също е зима и макар че ние бяхме по тениски, местните са облечени дебело.

#7 - 18% от хората в Египет живеят с под 2 долара на ден. Земеделието е основен поминък и от сутрин до здрач бреговете на Нил кипят от труд.

#8 - Голяма част от жилищните сгради в градовете са недовършени и рядко могат да се видят блокове като тези. Една от версиите, които чухме е, че нарочно при строеж не достигат цялостен вид, защото тогава се плащат повече такси, а другата, която звучи много по-достоверно е, че просто на хората не им достигат средства - за фасада или понякога дори за покрив.

#9 - Улиците на египетските градове са пълни с китайски и японски мотори, почти всички със странни марки и светещи в в тъмното в дискотечни цветове. На тях се возят често по 3-4 души и ги карат дори деца.

#10 - Изгревът през декември настъпва точно 6:30 сутринта. Само за секунди сивата мъгла над Нил се обагря в нежно розово, а слънцето се показва толкова бързо, сякаш нетърпеливо да се търкулне над света.

#11 - Храмът в Карнак всяка вечер се обагря от светлинно шоу, което по холивудски разказва историята на комплекса, легендите за боговете и фараоните, чиито съвременник са грандиозните му колони.

#12 - Асуан е най-южният град на Египет, различен от шумния и мръсен Луксор - много по-спокоен и подреден, приютяващ началото на огромното езеро Насър (най-голямото в света, създадено от хора) и красива ботаническа градина, оазис сред пустинните пясъци. За да се стигне до нея трябва да се пресече реката и един от начините е с платноходка. Нашата се нарича "Африканска мечта" и тишината на бялото ѝ платно, отразена в бялата роба на един от моряците, събира вълни от вятър.

#13 - В храмовете на различните богове, релефите разказват различни истории. В този на бог Собек (божество на водата или още наричан бога Крокодил) се е вярвало, че той е дал начало на река Нил, която извирала от потта му. Там са се принасяли в жертва крокодили, а дори и днес мястото се посещава от вярващи в неговата малко тъмна енергия, които искат да преминат през специален тесен проход под олтара му, за да изпитат душата си. Ако успеят да излязат без чужда помощ, значи сърцето им е добро, а ако се затруднят, значи е пълно с лоши помисли.

#14 - Гледка от покрайнините на град Асуан към Нил.

#15 - Изгрев над плодородните обработваеми земи в Луксор, видян от полет с балон.

#16 - Повечето от къщите покрай реката изглеждат така.

#17 - Абу Симбел е местност на западния бряг на Нил, на 50 км. от границата със Судан. Там се намират два от най-забележителните древноегипетски храмове, специални с това, че са изсечени директно в скалите. Входът на по-големия, посветен на боговете Ра, Хор и Птах, е украсен с четири гигантски статуи на цар Рамзес II, достигащи 20 м. височина. В дъното на храма, след олтара има четири каменни фигури - на боговете и между тях фараонът. Предполага се, че оста на храма е проектирана така, че два пъти годишно слънчевите лъчи да проникват в светилището и да осветяват три от скулптурите, като тази на Птах, бога на подземния свят и мрака, остава винаги на тъмно. Вторият, по-малък храм, е издигнат в чест на най-обичаната сред съпругите на Рамзес II - Нефертари.

#18 - Търговците в Египет са неуморни и много изобретателни - един от начините да предлагат стоката си на туристите от круизните кораби, спрели в пристанището на някой град или чакащи ред на шлюз, е от ръба на собствените им лодки. Ако са достатъчно близо и покажете интерес, към вас ще полети торбичка с шал или хавлиена кърпа за разглеждане, а ако искате да купите, парите заминават при продавача по същия начин, след усърдно пазарене. Смята се, че сте направили добра сделка, ако платите не повече от 35% от предложената от търговеца цена, която обичайно е доста завишена.

#19 - Един от дните след залез слънце се озоваваме в джамия в Асуан, влизаме свободно, събули обувки и се настаняваме на пода, в компанията на гида ни Хасан. Той ни разказва за своята вяра с неуморен и светъл порив, убедителен в любовта към своя Бог, на който има пълно доверие. Разказва ни как се моли по пет пъти на ден, независимо къде е, как това е добър фитнес не само за неговата душа, но и за тялото му и няма нужда да спортува след толкова много клякане. Хасан казва, че споменава Христос и Адам, и Ева, и Дева Мария всеки ден в молитвите си, че не разбира атентатите и войните на верска основа, защото неговият Бог е само любов и той не проповядва омраза. "Всички религии са прекрасни, но след като ги вземем в ръцете си ние хората, объркваме цялата работа". Много си прав, Хасан, съгласяваме се ние и след това се заглеждаме в мъжа, който подпрян на една колона, чете Корана.

#20 - Близо до джамията се намира православната църква Св. Архангел Михаил , която е изпълнена в коптски стил, сякаш за да потвърди думите на Хасан, че в Египет християни и мюсюлмани живеят в мир и разбирателство.

#21 - Сутрешна мъгла по Нил, минути преди изгрева.

#22 - Докато корабът ни плава по реката, два пъти минаваме през шлюза на град Есна - веднъж по тъмно, но вторият път по обед. Тогава за кораба се закачат с въжета лодките на множество търговци и рибари, които си осигуряват бърз превоз и опитват да продадат с викове стоката си на плажуващите туристи от най-горната палуба.

#23 - Храмът на богиня Изис (или Изида), олицетворяваща любовта, живота и семейството, се намира на малък остров, наречен Филае. След създаването на езерото Насър се наложило да бъде преместен на съседен остров, камък по камък, защото водата го е заляла. Най-известната поклоничка на Изис е била царица Клеопатра.

#24 - Димитър казва, че гледката от тази снимка е най-магнетичната, която му се е случила през първите дни от пътуването ни. Аз не бях на палубата по това време, но той ми разказа как в тежката горещина на обедната мараня се е понесъл гласът на имама от скрита нейде зад хълма джамия, призоваващ за молитва и следващото, което е видял, е бил този мъж, коленичил на брега на Нил, отправящ тайните си думи към своя Бог.

#25 - Каляските са един от начините за превоз из туристическите градове в Египет. За съжаление каляска не е думата, която им приляга - повечето са ужасно тесни и в окаяно състояние, а конете изглеждат не по-зле от тях. Ребрата им се броят и горките животни едва се справят с товара си по баирите. В град Ефду се оказа, че ще пътуваме по този начин до един от храмовете и бяхме уверени, че се наели само каляски с животни, към които са се отнасяли гарантирано добре. Доказателството за обратното наднича от снимката.

#26 - Платноходка по Нил.

#27 - Две от колоните в Хипостилната зала на храма в Карнак. За да се обгърне горната им част са нужни 12 души, протегнали ръце.

#28 - Фелука - един от типовете лодки, които се използват по реката.

#29 - Една от четирите статуи на Рамзес II, на входа на храма в Абу Симбел.

#30 - Деца, бързащи с лодки към спрелия ни на шлюза в Есна кораб.

#31 - В последния ни ден в Египет политаме в кошницата на един балон над "Долината на царете" в Луксор.

#32 - Усещането е невероятно - издигаме се заедно със слънцето, което обагря земята и лицата ни с първите си топли лъчи, а вятърът заплита песъчинки в косата.

#33 - Под нас се разстила "Долината на царете", древни села и пътеки, и огромният храм на царица Хатшепсут.

#34 - Миг преди да започне светлинното шоу в храма Карнак, единственият свидетел на тишината сме ние и звездите.

#35 - Нубийски търговец, предлагащ ръчно изработени бижута.

# 36 - Рибар в залеза.

#37 - Тази снимка събира на едно място всички усещания, цветове, почти доловима мелодия и аромати, с които напълнихме душите си в Египет. Залез ни посрещна и залез ни изпрати, с последни топли лъчи в края на декември.