#2 - Зад решетката на входа се открива огромно пространство, огряно от слънчевите лъчи и нереално тихо, въпреки стотиците туристи, които крачат по алеите. Тишината сякаш се е просмукала в самата земя и дори и в началото да имаш думи за споделяне, само след час те заглъхват, устните пресъхват и лепнат горчиво, а гласът пресипва.

#5 - Днес на територията на "Дахау" има построени няколко параклиса и религиозни храмове, сред които католическа и протестанска църква и синагога. На снимката: Олтарът в малък и живописен руски параклис, посторен точно до крематориума в лагера.

#6 - На снимката: Сградата на крематориума и газовата камера в лагера. През 1940 година се е наложила построяването на крематориум, тъй като броят на умиращите е нарастнал драматично. През 1943 г. е била построена нова сграда (тази от снимката) в близост до старата - зад стените на лагера, извън пределите му. За да се достигне до тях се е минавало през пост на СС. Газовата камера в "Дахау" никога не е била използвана за масови екзекуции. Днес около крематориума са разположени десетки мемориали в памет на загиналите.

#7 - Отвъд прага на сградата с газовата камера и крематориума започва кратък път през няколко стаи с описания и пояснения за какво са служили. Стори ми се, че обиколката на тази малка сграда продължи часове, а много от хората излизаха с насълзени очи или плачещи. На снимката: Новият крематориум. Във всяка от пещите е можело да бъдат кремирано между 2 и 3 тела наведнъж.

#8 - Повечето от екзекуциите в лагера на осъдените на смърт са се случвали в тази част на сградата - жертвите са били обесвани директно пред горящите пещи.

#9 - Гредите и таванът, които се намират точно над пещите в крематориума.

#10 - Един от прозорците в крематориума - последна гледка на очакващите екзекуция към света отвън.

#12 - Левият вход на сградата е отреден за стъпките към газовата камера. Първо е стаята за дезинфекция на дрехите, след нея чакалнята (на снимката) и съблекалнята, където затворниците са сваляли дрехите си, след това идва ред на газовата камера (прикрита зад името "баня с душове") и накрая стаята за събиране на труповете, които да бъдта прехвърлени към крематориума в последната зала.

#13 - Входът на газовата камера.

#14 - Газовата камера, с един единствен прозорец в мрака, предназначена за масови екзекуции. Благодарение на клапи, монтирани в стените, от които да "изтича" отровният газ "Циклон Б", в тази стая е можело да бъдат убити над 150 души едновременно, за около 15 - 20 мин. Фактът, че никога не е използвана за масови убийства, а само за малки групи от затворници или за "индивидуални" екзекуции, никак не намалява ужасяващите чувства, които те обземат, докато стоиш в мрака.

#15 - Един от фалшивите душове, монтирани за заблуда, на тавана в газовата камера.

#16 - Пещите в стария крематориум, намиращ се съвсем близо до сградата на новия. При освобождаването на лагера от американците през 1945 г. са били открити над 3000 мъртви тела, очакващи кремиране.

#17 - По време на реконструкциите в "Дахау" през 1937 - '38 г., затворниците е трябвало да построят 34 огромни бараки в две симетрични редици по 17 във всяка. На снимката се вижда една от запазените и маркировките на останалите, които са били разрушени след 1960 г.

#18 - Във всяка от бараките са живеели 200 затворника и сградата е била разделена на четири обособени стаи, служещи за спални помещения и дневни такива. Реално обаче, в края на войната, са били населявани от по над 2000 души едновременно - натъпкани и притиснати върху дървените нарове.

#19 - Леглата в бараките на затворниците. Едно от изискванията в бараките е било поддържането на перфектен ред и чистота. Затворниците не са можели да влизат в тях с обувки, а само по чорапи или боси.

#20 - Така са изглеждали тоалетните в бараките.

#21 - Още едно спално помещение и врата, водеща към дневната стая - с маси и шкафчета за лични вещи. През зимата в бараките е било ужасно студено, а през лятото - ужасно горещо.

#22 -Всеки затворник е разполагал с едно от тези дървени шкафчета, където да съхранява вещите си.

#23 - Прозорецът на тази дневна стая е гледал към лазарета на лагера. От 1942 г. нататък в него са започнали да се извършват жестоки медицински експерименти върху затворниците - за малария, хипотермия, издръжливост на тялото при големи височини и др. От 1943 г. е било позволено на затворниците, които са били лекари по професия, да се грижат за болните в лазарета.

#24 - Гледка към някогашните редици с бараки и огромният двор на лагера. Преди Втората световна война, почти всички затворници са били германци, австрийци и евреи. След започването й обаче към тях са се "присъединили" поляци, руснаци, французи, югославяни и чехи.

#25 - Тук, между "домовете" на затворниците, се е случвал животът им всяка вечер. Стари снимки показват простряно пране, събрани на групички приятели, живеещи на различни места и подредените като войници тополи, ограждащи стряскащо правите пътища между бараките.

#26 - На мястото на всяка барака днес има номер, който да напомня за нея. През 1944 г. в предлеите на лагера е бил създаден и такъв с отделения само за жени. Към края на войната нацистите са започнали преместването на хиляди затворници от лагери, намиращи се близо до границите на страната, в такива в по-централните части, за да предотвратят освобождаването им. Придвижването им е ставало с влакове и голяма част от затворниците не са издържали на пътуването и са издъхвали във вагоните.

#27 - В дъното на двора на лагера, сред пищна зеленина, днес се намират различните религиозни храмове, издигнати в памет на всички загинали и на оцелелите, понесли ужасни страдания. На снимката: Католически параклис.

#28 - Паметник в лагера, който на няколко езика повтаря, за да не се забравя: "Никога повече".

#29 - Още един възпоменателен монумент в лагера.

#30 - Бившите сгради, където са се помещавали офицерите от СС и служителите в лагара, днес са превърнати в музей, за разглеждането на който и прочитането на всяка информация е нужен поне един ден. Той разказва пълната история на лагера с много снимки, кратки филми, предмети от бита на затворниците. На снимката: Пакет, изпратен от Белгия на затворник, който е бил върнат от лагера на адреса на подателя. Изпращнето на такива пакети е било разрешено на теория, но голяма част от тях така и никога не са стигали до ръцете на получателите им.

#31 - Всеки концентрационен лагер е имал свои отличителни знаци. На снимката се виждта тези на "Дахау".

#32 - Бръснарски принадлежности.

#33 - Зад музея се намира сградата на строгия затвор в лагера, където на власт са били служителите на Гестапо - тайната полиция. Там са били затваряни и измъчвани най-опасните за Третия райх политически затворници.

#34 - Вратите на килиите - някои от помещенията са без прозорци, не са имали и легла, а само една гола тоалетна чиния.

#35 - Вътрешността на една от "обикновените" килии. Задържането на специалните затворници в тях се е пазело в тайна, а някои са прекарвали години наред в мъчения между четирите стени на тесните пространства.

#36 - "Дахау" - един свят без милост. Думи, изречени от бивш затворник в лагера, преживял освобождаването му и опитал се да забрави живота там, но "някак той не иска да ме забрави и всяка нощ се връща при мен". Гледката от снимката ни изпраща и тя е последното, което виждам от концентрационен лагер "Дахау". Тръгваме си бавно и си казваме, че това е място, което всеки един човек трябва да види, за да не забравяме никога какво е било. След това просто замълчаваме.